Красотата е математика. Отговорът има цифрово изражение и то е 1.61803, или константа Фи. Открита е през XIII в. от италианския математик Леонардо Фибоначи, заключена в неговите числа: 0, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144, 233, 377, 610, 987… Общото между тези на пръв поглед безразборни числа е, че всяко от тях, разделено на предходното, дава числото 1.61803… и че всяко от тях се подчинява на формулата:

а/b= (a+b)/a=phi 1.61803

Какво от това, бихме се запитали. Работата е там, че „магическото“ число 1.61803, наречено по-късно Златното сечение, Златната пропорция или Божественото сечение, се открива при всички познати растения, цветя, във всички части на човешкото тяло, в планетите от Слънчевата система, в Млечния път, в произведенията на майсторите на изящните изкуства и на практика в целия всемир. Да видим как – ето само една илюстрация: На снимката по-долу: числата на Фибоначи в спиралата на раковината на ракообразните:

Оказва се също, че броят на венчелистчетата на цветята е винаги 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34 и т.н., а това са числата на Фибоначи!

Венецът на творението

Как стои въпросът с човешкото тяло? С право можем да очакваме, че Божественото сечение доминира в тялото на човека, венеца на творението. Ще го открием в пръстите на ръката, в стъпалото, в съотношението тяло/ крайници, в ушната мида, в белия дроб и бронхите и построяването на всички органи. Така например дължината на всяка фаланга, разделена на следващата, дава 1.61803, по аналогия дължината от третия пръст на ръката до лакътя спрямо дължината от третия пръст на ръката до рамото дава приблизително 1.61803. Числото 1.61803 се открива на практика в измерванията на всички части на човешкото тяло. Учените са озадачени – колкото по-напред стига човешкото знание, толкова повече природата започва да ни говори с математика, числа и тайнствени кодове (като числото 1.61803), които повече напомнят на формула, по която е изграден целият материален свят.

Именно заради това скритата закономерност на красивото и естетичното занимава хората от най-древни времена. Още древногръцкият философ Платон (IV в. пр.н.е.) изказва предположението, че всички обекти са с правилна форма и структура, но че тези „изчистени, правилни“ форми съществуват само в областта на знанието и никога в реалността на човешкото ежедневие. Много по-късно великият психолог Карл Густав Юнг доразвива тази идея и създава теорията за архетипите.

Днес приемаме, че образът на „идеалното“ човешко лице е „архетип“, подсъзнателен образ, наследен от предците, с който се раждаме, който носим през целия си живот и който ни помага да открием индивидите от нашия вид с цел размножаване и възпроизводство. И наистина внимателният математически анализ на лицата на жените, които по-голямата част от човечеството намира за красиви, открива у тях златните пропорции и златното сечение 1.61803!

Неоренесанс за златното сечение 

В стоматологията теорията за златното сечение, или за божествения код, заключен в материята, търпи истински ренесанс през последните 20 години с бума на естетичната медицина и в частност естетичната стоматология. Така например общата дължина на двата централни резеца, разделена на тяхната височина, дава 1.61803. Ширината на горния централен резец, разделена на ширината на страничния, също прави 1.618. Както личи от снимките по-долу, числото 1.618 се повтаря непрекъснато като шаблон:

Знанието за златното сечение при зъбите, макар и позабравено, но претърпяло истински ренесанс през последните 20–30 години, е повлияло силно върху естетичните концепции за директните композитни и керамични реставрации във фронта. Всеки зъболекар, който работи в областта на естетичната стоматология, съблюдава законите на естетиката, манифестирани чрез константата на Фибоначи 1.61803, особено когато се касае за първите 8 предни зъба.

Oртодонтията – красота чрез математика

Естествено, и ортодонтията, като най-естетичната наука от естетичната стоматология, също има какво да каже по въпроса за Златното сечение. При отометричния анализ на лицето, който извършват ортодонтите, златното сечение се открива при хармоничните лицеви пропорции. Освен това отклоненията от златните пропорции започват все по-често да се свързват не само с естетични, но и със здравословни проблеми. Така например известни отклонения във вертикалните параметри на лицето или намален долен лицев етаж обикновено се свързват с проблеми в долночелюстната става и свързаните с това главоболие и скърцане със зъби. Увеличеният вертикален размер на долната трета на лицето, излизащо извън пропорциите на златното сечение, вече се свързва с по-дълги, но тесни синусни кухини, а оттам – с определени респираторни (дихателни) проблеми, като затруднено дишане през носа и преобладаващо дишане през устата, което от своя страна довежда до развитие и поява на ортодонтски проблеми.

Чарът печели срещу математиката

Божественото сечение е важен принцип на хармоничната красота, но той не я изчерпва. Затова изобщо не бива да се отчайваме, ако не откриваме в тялото, лицето или зъбите си златния коефициент. Кръг от независими анализи подсказва, че Златното сечение се открива реално само при 40–50% от лицата и усмивките на хората, които се възприемат като красиви. Очевидно параметрите на физическата красота са само част от останалите критерии на феномена, който човечеството назовава с думите естетика и красота. Там, където константа phi не се открива, можем да открием цял набор от компенсаторни механизми, като чар, чувство за хумор, доброта, интелигентност или… изкуството на добрия зъболекар.