Срещата ми днес с една позната, ме накара да напиша тези редове.
Едно бедно момче от гр. Сопот идва в София, за да завърши висшето си образование. Майка му не е особено заинтересована от живота му, изпраща му джобни и толкоз..
На пръв поглед средно статистически студент, като всички нас :) Момчето работи и учи, намира си приятелка, която е днешната ми позната. С взаимни усилия създават фирма за ел.материали, която е може би 2-та по големина в София. Попитах я, от къде стартирахте, а тя ми отговори от нулата. Тя е от добро семейство, което и е подсигурило жилище, образование, работа. А той няма нищо. Напуска младежа работата си, от която е припечелвал 400-500лв. и създава собствена фирма. Теглят кредит, като момичето ипотекира единственото нещо ,което има- апартамента си. Одобрени са за сума с която да имат за заплатите на персонала(3-4 човека) за 2 -3 месеца и да покрият наема на мястото където ще работят, но нямат пари да заредят материали. И ето тук съдбата се намесва. Останали с 3лв в джоба си, разделяйки си ги по 1,50лв. заедно отиват да преговарят със свои познати за покупка на материали с отложено плащане за месец и половина. Аз не бих поела такъв риск, но те са смели и решени да успеят. Всичко е хазартна игра.. Зареждат материалите на стойност 400 000лв. и започват работа на минус 450 000лв. При такава статистика успехът е нищожен. Оказва се, че съдбата е благосклонна към тях и бързо стъпват на пазара. За около 2-3месеца изплащат материалите и започват да растат стъпка по стъпка. Наемат още персонал, купуват собствен магазин и порастват с всеки изминал ден. Винаги, ама винаги са се държали с персонала си, като с равни, дадоха им много добри заплати, организират им партита в новия си дом, имат си премии за коледа и великден, ходят на тим билдинг, като едно голямо семейство са. Възхищавам им се много. Такъв модел на упревление може да създадат хора, които са ценели добротро отношение, които знаят, че "персонала" това са хората, които им изкарват печалбите, благодарение на които карат джипове и имат луксозна къща. Това са хората, без които те нямаше да успеят. Те го знаят това и го оценяват всеки ден. С точните хора, работата става удоволствие. Не бих повярвала на тази история, ако не го бях видяла с очите си. Евала правя на тези хора. Голям късмет са извадили и с риск да останат без покрив над главата си,  те са направили много, и въпреки това не са се взели на сериозно, и никого не са стъпкали, за да вървят напред. Организират срещи с конкурентите си, за да си обменят информация за нови артикули, за нови пазари и отстъпки, правят дарения на училището до тях и  на местната църква. Несъзнателно те следват стъпките на "Кармичен мениджмънт". Това е теорията на един монах-милионер Геше Майкал Роуч, който излизайки от манастира за една година създаде компания с печалба 1 000 000$. Доста поука можем да си извлечем от тази реална история, а шефовете ни сериозно трябва да се замислят: Как се прави бизнес в наши дни?

Фортуна фортес адюват...! Доста от латинските поговорки са вечни! Ако в България се ражда и истински капитализъм то слухът за нейното закриване пак може да се окаже преувеличен!